Нашето модерно съзнание е свикнало да си представя историята като поредица от независими едно от друго събития. Когато учим история, търсим причини. Ние четем за велики генерали и икономически сили. Ние често пренебрегваме почти всичко, което се е случвало през по-голямата част от времето. Историята е история, която ние разказваме на себе си (все по и по-рядко тези дни). Обикновено, това, което минава за история в по голямата си част се състои от клишета, много от които са просто неверни, обаче ги казваме, за да изразим мнение в определен момент.

 Губят се от погледа ни милиони, дори милиарди животи и детайлите от техния  земен  път минута по минута. Огромна част от човечеството е побрана в изрази като "династията Минг" или " Средновековие". Това, което ние наричаме история има своите герои и злодеи, а мнозинството от човечеството служи само като хор на фона на драмата на великата личност.

 Възкресението е доста смътен факт. Някои съвременни учени, под влияние на идеологии и предразсъдъци, твърдят, че Иисус никога не е съществувал, защото неговото име не е споменато в нехристиянска литература и записки на очевидци от периода. "Със сигурност, ако Христос е съществувал, е щял да бъде забелязан и отразен в хрониките по онова време."-казват те. Същите хора, предполагам, мислят, че само това, което гледат по телевизията или четат във вестниците е значимо днес.

 Разбира се, Църквата, евангелията, цялата раннохристиянска литература отхвърлят тези абсурдни твърдения. Но проблемът с историята остава. Възкресението на Иисус релативизира цялата история на човечеството. Това събитие става единственото значимо събитие, и всички останали събития, без значение колко ясни, са смътни, без значение от каква важност и какви мащаби, придобиват значение само поради тяхната връзка с това единствено събитие.

 Християните много правилно казват, че в Иисус Бог е станал плът. Съответно във възкресението плътта е станала Бог. Можем да твърдим, че творението се осъществило в този единствен момент в пространството и времето и този момент е причината за всичко, което някога е съществувало и ще съществува.

От Христос историята не се променя, а започва да съществува.

Когато съзрял възкръсналия Иисус, Св. Тома казал "Моят Господ и моят Бог!"

Отец Стефан Фрийман