Азбуката, на която пишемъ днесъ, се състои отъ 30 букви. Това сѫ учи още въ началнитѣ класове на българското училище, кѫдето малкитѣ българчета и други деца отъ етноси, живѣещи на територията на България и възползуващи се отъ правото си на образование, учатъ какъ се пишатъ българскитѣ букви. За разлика отъ връстницитѣ си въ Хърватска напримѣръ, които учатъ какъ се чете и пише на глаголица, българчетата обаче не учатъ нито старобългарски, нито глаголица, нито дори това, че е имало другъ, различенъ отъ сегашния правописъ, който комуниститѣ сѫ променили следъ преврата прѣзъ 1944 г. До сега не се е намѣрила, както е модерно да се казва, „политическа воля” за въвеждането на подобенъ курсъ, въпрѣки че се прокраднаха купъ други меко казано безродни и анти-национални идеи и реформи въ образователната ни система. Въ резултатъ на това целенасочено бездействие на политицитѣ цари масово невежество срѣдъ нашия народъ, като голѣма часть отъ младитѣ хора въ България не познаватъ историята на своята азбука и когато срещнатъ текстъ, написанъ на стария правописъ, имъ се струва страненъ, архаиченъ и неразбираемъ. По тази причина ние съставихме тази кратка и разяснителна статия, въ която ще се опитаме да преразкажемъ историята около реформата и продиктуваното отъ съветскитѣ болшевики „опростяване ”, а всѫщностъ осакатяване, на българската азбука и по-точно – изхвърлянето на буквитѣ Голѣмъ Юсъ или Голѣма носовка (Ѫ), Ятъ или Двойно е (ѣ) и отпадането на еровитѣ гласни (ъ и ь въ края на думитѣ завършващи на съгласна). Уточняваме, че нѣма да се впускаме въ излишни досадни подробности и правила за използуването на тѣзи две букви. Въ края на статията ще помѣстимъ нѣкои връзки, така че всѣки който поиска ще може да се запознае съ тази информация. Буквата Ятъ (ѣ) Още въ края на 19 въ. нѣкои български езиковеди, стремящи се къмъ „демократизация “, тъ. е. опростяване на правописа започватъ да искатъ премахването на буквата отъ азбуката и замѣната и съ я или е, споредъ правоговорнитѣ правила. Прѣзъ 1892 г. правописната комисия, назначена отъ Георги Живковъ, просвѣтенъ министъръ въ правителството на Стефанъ Стамболовъ, въ която влизатъ Любомиръ Милетичъ, Александъръ Теодоров-Баланъ, Беньо Цоневъ, Иванъ Шишмановъ и дръ., предлага изписване на ѣ единствено тамъ, кѫдето въ Източна България гласната е широка (а или широко е) – или да се пише вѣра, но веренъ, верски, вероизповедание и така нататъкъ. Този проектъ е възприетъ отъ крѫга около списание „Български прегледъ “, но среща критика и като силно радикаленъ, и като прекалено недообмисленъ. Прѣзъ 1895 г. нова комисия, назначена отъ новия министъръ на просветата Константинъ Величковъ, предлага новъ проектъ, който напълно изхвърля ѣ отъ азбуката. И този проектъ е подетъ единствено отъ списание „Български прегледъ “, а въ масова употрѣба остава Дриновиятъ правописъ съ ѣ на етимологичното му мѣсто. Изписването на ѣ на етимологичното му мѣсто е утвърдено и съ правописното упѫтване на министъръ Тодоръ Иванчовъ отъ 1899 г. Противъ този Дриновско-Иванчевски правописъ се обявява крѫгътъ „Мисъль“ – следъ 1910 г. съчиненията на Пѣнчо Славѣйковъ се печататъ безъ ѣ. Отъ началото на 20 вѣкъ въпросътъ съ ѣ започва силно да се политизира и „лѣвитѣ” политици – комунисти и земедѣлци - започватъ да разглеждатъ буквата като символъ на отчуждението на интелигенцията отъ маситѣ и да настояватъ за пълното ѝ изхвърляне отъ азбуката. Прѣзъ 1921 година това е направено съ правописната реформа на Стоянъ Омарчевски, министъръ на просвещението въ Правителството на бзнсъ. Тази реформа е посрещната съ неодобрение отъ почти цѣлата българска интелигенция – премахването на двойното е отъ българската азбука се разглежда отъ много българи отъ Западна България и особено отъ македонски българи отъ Пиринска Македония и диаспората като „предаване на западнитѣ диалекти“ и като изкуствено отдѣляне на българския книжовенъ езикъ отъ македонскитѣ диалекти. Двойното е започва да добива статусъ на символъ на българщината. Българската академия на наукитѣ отказва да приеме реформата и следъ преврата отъ 9 юний 1923 г. тя е отменена и е върнатъ стариятъ Дриновъ правописъ, но съ запазване на ятъ само въ коренитѣ, въ които редуването е – я си личи въ различни словоформи. Прѣзъ 20-тѣ и 30-тѣ години много езиковеди като професоръ Стефанъ Младеновъ се обявяватъ за ограничаване на употрѣбата на ятъ и запазването му единствено въ формитѣ, които се различаватъ като произношение. Въ „Граматика на българския езикъ“ професоръ Младеновъ пише: И тъкмо затова, че може съ двоякиятъ си изговоръ да обединява българитѣ отъ най-източнитѣ краища на земята ни край Черно море и отъ най-западнитѣ ни покрайнини при Охридъ, Шаръ, Скопие, Нишъ и Зайчарь тая старобългарска буква трѣбва безусловно да се запази и да се пише само въ ония думи и облици (не корени!), въ които по североизточно български и въ литературния езикъ се изговаря още старински като „я“ (а съ предходна съгласкова мекость), а ония по-многобройни думи и облици, гдето и въ повече източни говори старобългарското ѣ се произнася като е, ние можем… смѣло да пишемъ съ е… Но за съжаление по това време въпросътъ съ ѣ вече е излѣзалъ отъ контрола на българската наука и силно се политизира. Запазването на ѣ се разглежда отъ лѣвитѣ политически сили като проява на езиковъ елитизъмъ и великобългарски шовинизъмъ. Прѣзъ 1945 г. дошлото на власть следъ преврата отъ 9 септемврий 1944 г. отечественофронтовско правителство прави нова правописна реформа, съ която ѣ се изхвърля отъ българската азбука и се въвежда писане на я или е по така нареченото ятово правило. Съ този актъ комуниститѣ окончателно скѫсватъ връзката между източнитѣ и западнитѣ български говори и връзката между Македония и майка България. Болшевишкитѣ престѫпници дори иматъ наглостьта да подменятъ официалния български шрифтъ на кирилицата съ руски. Следъ 1989 г. много дѣсни политически и културни организации се опитаха да иницииратъ дебатъ за правописна реформа и връщане на двойното е, за съжалние безъ успѣхъ. Все пакъ въ българската култура се наблюдава естетско връщане къмъ старото – ѣ и крайнитѣ ерове често се появяватъ въ търговски марки, имена на вестници и други. Често обаче, съвременната употрѣба на ятъ е неправилна – буквата е схващана като старъ вариантъ на изписване на ъ. Какви сѫ последницитѣ отъ изхвърлянето на ятъ отъ азбуката? Благодарение на това се е създава (дъ) ефекта на свръхякането, разпространено предимно срѣдъ носителитѣ на западнитѣ говори. Свръхякането се изразява въ чиста замѣна на естествения наследникъ на ятъ въ западнитѣ говори – е съ палатализирано а въ всички позиции – тъ. е. произношение бѣлъ – бѣли. Дължи се на факта, че редуващото произношение е нелогично за западния българинъ. Произношение единствено съ палатализирана широка гласна а е типично и за рупскитѣ диалекти (Тракия и Родопитѣ). Буквата Голѣмъ Юсъ (Ѫ) Наричана и „широко ъ “, тази буква е запазена въ българския правописъ до правописната реформа отъ 1945. Въ повечето български диалекти е отпадналъ специфичниятъ изговоръ (съ изключение на Солунския и Костурския) – на голѣмия юсъ, мѣстото на изписване на буквата се учи само на изусть и безъ езиковъ усѣтъ. В заключение Стариятъ правописъ е наше културно наследство и споредъ насъ всѣки българинъ трѣбва да е запознатъ, да се гордѣе съ него и дори да го използува. За съжаление това е трудно постижима мечта, защото въ днешно време е неграмотностьта срѣдъ сънародницитѣ ни е достигнала невиждани размѣри и ние не можемъ да пишемъ правилно на комунистическия правописъ, а какво остава за по-сложния български правописъ отъ преди 1944 г. Неприятенъ е и фактътъ, че въ последнитѣ години се наблюдаватъ стремежи къмъ допълнително осакатяване на езика ни, състоящъ се въ идеята за премахването на пълния членъ. Може би нѣкой день ще успѣемъ да въведемъ използуването на стария правописъ и да възвърнемъ часть отъ блѣсъка на българската азбука, която свѣтътъ познава като славянска. Въ епохата на глобализацията това е крайно необходимо, защото би подчертало уникалностьта на българската култура и би повдигнало националния ни духъ. По тази причина на тази страница общата информация е написана съ този правописъ и го използуваме, защото се гордѣемъ съ културното си наследство и Българския си произходъ! http://www.beinsadouno.us/pravopis.aspx http://nacionalensvetogled.wordpress.com/%D1%A3-%D1%AB/