Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2017 18:47 - Защо учителите са мазохисти?
Автор: mimogarcia Категория: Новини   
Прочетен: 1891 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 26.04.2017 20:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

„На учителя с любов или защо учителите са мазохисти?“
Мимо Гарсия


За тези 19 години живот съжалявам страшно много, че късно осъзнах колко вярна е често използваната от възрастните фраза „Времето лети“. Сега вече и аз съм възрастен – и мога да потвърдя колко прави се оказаха те. Ужасно прави.

Единствената разлика, която откривам между децата и възрастните, не е в количеството мечти: и младите мечтаят, и старите мечтаят.

Единствената разлика, която откривам между децата и възрастните не е в качеството на забавленията: и младите се веселят, и старите се веселят.

Единствената разлика е следната: старите знаят, че не притежават вечността.

От раждането до смъртта ние имаме учители: първо тази роля изпълняват нашите родители, след това към тях се присъединяват и нашите преподаватели, а в по-късен етап от живота нашите колеги и приятели ни служат като коректив.

Общуването е двустранен процес, при който всяка една от страните има възможност да се поучи от другата. Ако хората умеехме да се учим от чуждите грешки, то нямаше да се налага всеки един да върви по една и съща трудна пътека. Да – „Парен каша духа“. Да – „Не питай старило, питай патило“.

Но защо е необходимо всеки един от нас да губи времето си за една и съща грешка?

Глобалното общество боксува именно защото между отделните индивиди се е настанило трайно нежелание да си помагат със съвети, със знания, с опит. Всеки един очаква другият да загуби, за да може той да блесне като победител. Реално обаче няма победители, защото зломислието разяжда всеки блян за по-нататъшно развитие. Разбира се, много са факторите, които ни доведоха до това положение на пълно недоверие.

Синдромът на Дориан Грей прозира отвсякъде: всеки се е вкопчил в мечтата да бъде по-дълго млад. Никой не се интересува от духовното измерение на света. Пластичните операции, които водят до трайни деформации на първото ти „аз“, са една от причините хората да загубят своя личен образ. Шаблоните за красива жена, за красив мъж, за стройна жена, за строен мъж доведоха до извращения като съществуване от селфи до селфи, като вманиачаване към собственото тяло и непрестанен стремеж да имаш повече мускули и най-вече голяма база от фенове.

Интензификацията на влошеното възпитание също не е за подценяване – и родителите, и учителите загубиха облик на примери за подражание. Дори напротив –с приемането на философията, че успехите се мерят единствено и само чрез финансовата страна на нещата – и родителите, и учителите изпаднаха в категорията „неудачници“. В този момент на сцената се появиха мафиотите и проститутките, които демонстративно убеждават: „Вижте ни колко добре си живеем!“. Неопитните младежи, без да се замислят, последваха тези карикатурни образи на онази уж демокрация, която всички търсим с години и все не откриваме.

Тъжно е, че учителите /родители, преподаватели, колеги, приятели/ загубиха всякакъв авторитет. Тяхното мнение не е важно в съвременното общество, на почит са тези, които могат да си закупят кола за 100,000, но без да се чувстват длъжни да се аргументират откъде са им финансовите инжекции. Днешното общество вярва, че е надминало предишните поколения, че е надградило техните разбирания, че се е научило на много нови неща, но се оказва, че е точно обратното. Едно време майката и бащата са били святи, волята им се е зачитала във всяко едно отношение, изоставянето им на стари години в старчески дом е било нещо немислимо от морална гледна точка.

Преподавателите също са били поставени на пиедестал. Народът се е вслушвал в тях и ги е уважавал, защото добре е осъзнавал, че това е професията, която предопределя какво бъдеще ще има дадената нация. Сега всички е коренно променено. Родителите и преподавателите са принудени да търсят многобройни начини да привлекат вниманието на младите. Търсенето на общ език обаче е напълно невъзможно, защото тези млади разсъждават, че нямат нужда от духовни поучения, а имат нужда от ключове за най-модерната кола, с която да джиткат из града и да избиват комплексите си.

Чудни са ми учителите – и родителите, и преподавателите. Понякога ми се струва, че не са с всичкия си – все пак няма как човек да е толкова заблуден, че да не осъзнава, че сегашното поколение е отвсякъде деградирало. Времето мина и се убедих, че учителите доброволно се правят на „луди“. Надяват се да успеят да променят нещо, но дори и на тях им е ясно, че тази кауза е отдавна загубена. Обичам тези учители. Обичам ги, защото без тях положението ще е още по-лошо, още по-мрачно и още по-безнадеждно.

Аз съм убеден, че те няма да се справят – духовната развалина е прекалено голяма, но самият избор, който са направили, а именно да бъдат подритвани и обявени за пълни будали, е достатъчна аргументация, че заслужават награда. И не, не става въпрос за някаква парична премия, а за уважение. От онова чисто уважение. И от онзи чист респект.

Ако се наложи да им напиша оценка за старанието – тя ще бъде „Добър 4“. И не, не че заслужават много повече, но няма как да подтиквам и одобрявам мазохизма.

Преди бях дълбоко убеден, че миниобществата са вредни, защото разединяват, а не обединяват, но времето мина – аз станах възрастен и осъзнах, че единственият шанс човек да оцелее психически е да изгради защитна стена между себе си и негодните. Негодните, които не притежават никакъв стремеж. Негодните, които не познават добротата. Негодните, които са поклонници на завистта.

Но не забравяйте, че негодните тепърва ще затвърждават позициите си, а учителите – и родителите, и преподавателите – и техните възпитаници, които са приели убежденията им, отдавна са с изтекъл срок – те не са този век.
И все пак: Обичам Ви, скъпи учители!


Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Есето е писано специално за конкурс „На учителя с любов“ – организиран от Синдикат „Образование“ към КТ „ПОДКРЕПА“.

image




Гласувай:
0


Вълнообразно


1. vedrina - !!!
24.04.2017 20:30
"Обичам тези учители. Обичам ги, защото без тях положението ще е още по-лошо, още по-мрачно и още по-безнадеждно.
Аз съм убеден, че те нямат да се справят – духовната развалина е прекалено голяма, но самият избор, който са направили, а именно да бъдат подритвани и обявени за пълни будали, е достатъчна аргументация, че заслужават награда. И не, не става въпрос за някаква парична премия, а за уважение."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1923216
Постинги: 1802
Коментари: 2940
Гласове: 1011
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031