Експертите казват, че такива хора изобщо не са безсрашни. Именно страхът ги подтиква към такива изкачвания. Те жадуват за силния адреналин. Рискът е най-важното, без никаква осезаема опасност те не могат да почувстват, че са преодолели голямо препятствие. За авантюристите ако няма риск, няма адреналин.
Има хора с такъв характер, който ги предразполага да предприемат рискове, те често са иновативни, оптимистични, мотивирани, енегрични, с високо самочувствие и вярват, че могат да контролират съдбата си.

Мъртвите тела по върховете не спират алпинистите, те вярват, че могат да го направят.

Авантюристичният характер има генетични корени и се предава наследствено, явно се дължи на дисрегулация на допамина. Затова животозастрашаващите ситуации карат авантюристите да се чувстват възнаградени, след като ги преодолеят. Ако е нисък допаминът в рецепторите, намиращи се в частта на мозъка, отговаряща за удоволствието, тези рецептори имат нужда от много повече стимулиране от нормалното, затова такива хора изкачват много високи върхове, скачат с парашути и т.н.