O, Боже мой, благодаря Ти,

че зърнах Твоята икона

в нощта, вълните, небосклона

и храма Ти отвъд зората.

И мъки да ми предстоят

благодаря за този миг,

в сърцето грее Твоят лик,

в звездите води моят път.

Навред Те чувствам, Боже мой

далече — в танца на звездите,

край мен в среднощния покой

и в глъбините на гърдите.

Жадувах Господ, но не знаех,

не вярвах още, ала ето

когато разума оставях

усещах Твоя зов в сърцето.

Откри се Ти като всемира,

като водата и небето,

гласа на бурята, ефира,

внезапна мисъл на поета!

Душата ми за Теб копнее,

да виждам Теб, да бъдеш близко,

като звездите да се слея

в смъртта си с изгрева наизток.

Да чувствам тихо, ден след ден:

животът ми е подарен.

И за нощта и за зората,

в живот и смърт благодаря Ти.