на полета на Твоята  ръка, 

която се е отпуснала неволно в небесата. 

 Има такава кръв, невидима за нашия поглед,

чрез която сърцето може да живее.

Има такова време, което никой часовник не следи. 

Народи измират, империи падат,

така както падат листата в гората

и се плъзгат по ръба на света

към вечното езеро  на сините небеса. 

Бавно плуват там в мъгла човешките лица, 

птицата извика, ето листът пада,

но дълго, дълго ще продължи 

полетът на Твоята  ръка. 

Иван Жданов