Постинг
22.09.2016 20:40 -
Слово
Автор: smilet
Категория: Поезия
Прочетен: 668 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.09.2016 20:56
Прочетен: 668 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 24.09.2016 20:56
С меч разсичаш нашта реч
на две неравни половини,
сока на безумието да извлечеш
от дълбоки рани сърцевинни.
Ще предаде себе си на теб,
защото вече няма смисъл
да седи в пустия мезонет
с паяжините провиснали,
за да замръзне като водата
и да порази със хладен блясък,
за да се плъзга като светлината
вечно и навсякъде,
за да не бъде плач от пъкъла,
потънал в сумрака на гара,
циганката иззад ъгъла
ти разказа своите кошмари.
Тя ще умре гневна и красива
десет лъча преди изгрев,
а ти, благословеният лъжец,
ще си поетът ненадминат.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари