Иван Йончев
– Какво са, о татко, в небето звездите,
що греят тъй дивно на модрия свод?
– На мъртвите те са, о сине, очите –
на всички, умрели за своя народ.

– Какво са, о татко, в полето цветята,
що никнат тъй нежно под летния зной?
– На мъртвите те са, о сине, сърцата –
на всички, които умират във бой.

– Зефирите, татко, какво са – лъките,
що лъхват тъй чудно и милват весден?
– На мъртвите те са, о сине, душите –
Бродящи да найдат дома си рожден.

– А слънцето, татко, какво е тогава,
туй слънце, що грее над родния кът?
– То сине невръстен, онази е слава,
що всеки безсмъртен оставя след смърт…